Genesis 37

1 ^a И аков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.

2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.

3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.

4 ^b Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.

5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.

6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:

7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.

9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.

10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?

11 ^c Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.

12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.

13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.

14 ^d (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.

15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?

16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?

17 ^e И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.

19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;

20 ^f хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.

21 ^g Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.

22 ^h Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,

24 ⁱ и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

25 ^j И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.

26 ^k Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха

28 ^l и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.

29 ^m Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,

30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?

31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;

32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?

33 ⁿ Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.

34 ^o И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.

35 ^p И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.

36 ^q А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.